Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

the sockets

  • 1 the Cöos

    сущ.; собст.; SK, DT 4
    1. название холмистой местности недалеко от Хэмбри, которая считалась плохим местом

    Rhea’s hut, its stone walls and the cracked guijarros of its roof slimed with moss, huddled on the last hill of the Cöos. Beyond it was a magnificent view northwest—the Bad Grass, the desert, Hanging Rock, Eyebolt Canyon… — Хижина Риа, с каменными стенами и поросшей мхом крышей, притулилась у вершины последнего холма Кооса. С нее открывался прекрасный вид на северо-западную равнину: Плохую Траву, пустыню, Скалу Висельников, каньон Молнии… (ТБ 4)

    They met in the willow grove, in several of the abandoned boathouses which stood crumbling at the northern hook of the bay, in a herder’s hut far out in the desolation of the Cöos, in an abandoned squatter’s shack hidden in the Bad Grass. — Они встречались в ивовой роще, в пустующих сараях на северной оконечности бухты, в хижине овцевода на отдальнных окраинах запустелого Кооса, в заброшенной лачуге сквоттера в Плохой Траве. (ТБ 4)

    2. название холма в 5 милях к востоку от Хэмбри, на котором жила ведьма Риа

    A perfect disc of silver—the Kissing Moon, as it was called in Full Earth—hung above the ragged hill five miles east of Hambry and ten miles south of Eyebolt Canyon. Below the hill the late summer heat still held, suffocating even two hours after sundown, but atop the Cöos, it was as if Reap had already come, with its strong breezes and frost-pinched air. For the woman who lived here with no company but a snake and one old mutie cat, it was to be a long night. — Идеальный серебряный диск, Целующаяся Луна, как ее звали на Полную Землю, висела над изъеденным ветром, лишенным растительности холмом, что высился в пяти милях к востоку от Хэмбри и в десяти милях к югу от каньона Молнии. Под холмом еще стояла жара позднего лета, удушливая даже через два часа после захода солнца, но на вершине Кооса уже миновала пора жатвы, и резкий ветер бросал в лицо порывы холодного воздуха. Женщине, которая жила на холме в компании старого кота-мутанта и змеи, предстояла долгая ночь. (ТБ 4)

    On the hill of the Cöos, Rhea drew back from the glass, spitting curses in a voice so low and harsh that she sounded like her own snake. — На холме Коос Риа отпрянула от хрустального шара, изрыгая проклятия низким и скрипучим голосом, шипя словно змея. (ТБ 4)

    It was the Cöos, the old witch-woman, and although her face was pocked with sores and her eyes sunk so deep in their sockets they could barely be seen, she gave off a peculiar sense of vitality. — То была ведьма с Кооса, и хотя лицо ее покрывали язвы, а глаза запали так глубоко, что едва виднелись в глазницах, она буквально лучилась энергией, губы ее ярко алели, словно она только что наелась зимней вишни. (ТБ 4)

    English-Russian dictionary of neologisms from a series of books by Stephen King "Dark Tower" > the Cöos

  • 2 The Six Sockets Wonder

    Jocular: SSW

    Универсальный русско-английский словарь > The Six Sockets Wonder

  • 3 Secure Sockets Layer

    "The protocol that improves the security of data communication by using a combination of data encryption, digital certificates, and public key cryptography. SSL enables authentication and increases data integrity and privacy over networks. SSL does not provide authorization or nonrepudiation."

    English-Arabic terms dictionary > Secure Sockets Layer

  • 4 красиво отделывать хромом

    Русско-английский научно-технический словарь переводчика > красиво отделывать хромом

  • 5 одеваться на

    Русско-английский научно-технический словарь переводчика > одеваться на

  • 6 красиво отделывать хромом

    Русско-английский научно-технический словарь переводчика > красиво отделывать хромом

  • 7 ציר II

    צִירII m. (b. h.; צוּר) hinge, pivot. Men.33a; Erub.11b היכר צ׳, v. אַבְקָתָא. Kel. XI, 2; Num. R. s. 12, v. פּוֹתָה. Erub.X, 12 מחזירין צ׳ התחתון you may bring back to its socket the lower pivot (of a door of a chest). Yoma 39b וצ׳ דלתותוכ׳ the turning hinges of the Temple door were heard ; a. fr.Pl. צִירִים, צִירִין. Y.Naz.VlII, 57a bot איסטרטיוטות שומרי צ׳וכ׳ (not ושומרי) Roman soldiers were stationed in Jerusalem as guards of the hinges (of the Temple gates); Tosef.Pes.VII, 13 צורים ed. Zuck. (corr. acc.). Bekh.45a כשם שצ׳ לבית כך צ׳ לאשה as a house has hinges (doors moving in sockets), so a womans body has hinges (in her sexual organs; ref. to 1 Sam. 4:19 צִרֶיהָ). Ib. צִירֵי בשר (the sockets and pivots in the male body are merely) hinges of flesh (muscles, not separate organs); a. e.

    Jewish literature > ציר II

  • 8 צִיר

    צִירII m. (b. h.; צוּר) hinge, pivot. Men.33a; Erub.11b היכר צ׳, v. אַבְקָתָא. Kel. XI, 2; Num. R. s. 12, v. פּוֹתָה. Erub.X, 12 מחזירין צ׳ התחתון you may bring back to its socket the lower pivot (of a door of a chest). Yoma 39b וצ׳ דלתותוכ׳ the turning hinges of the Temple door were heard ; a. fr.Pl. צִירִים, צִירִין. Y.Naz.VlII, 57a bot איסטרטיוטות שומרי צ׳וכ׳ (not ושומרי) Roman soldiers were stationed in Jerusalem as guards of the hinges (of the Temple gates); Tosef.Pes.VII, 13 צורים ed. Zuck. (corr. acc.). Bekh.45a כשם שצ׳ לבית כך צ׳ לאשה as a house has hinges (doors moving in sockets), so a womans body has hinges (in her sexual organs; ref. to 1 Sam. 4:19 צִרֶיהָ). Ib. צִירֵי בשר (the sockets and pivots in the male body are merely) hinges of flesh (muscles, not separate organs); a. e.

    Jewish literature > צִיר

  • 9 вылезать из орбит

    to pop out of the sockets

    Eyes would practically pop out of their sockets, faces would flush with red blotches, voices would rise to blood-curdling shrieks, and someone would laugh hysterically.

    Дополнительный универсальный русско-английский словарь > вылезать из орбит

  • 10 solum

    1.
    sŏlum, i, (collat. form sŏlus, ūs, m., acc. to Varr. L. L. 6, 1, 2), n. [root sar-, to guard, make whole; Sanscr. Sarva, entire; cf.: solea, solidus, sollus], the lowest part of a thing, the bottom, ground, base, foundation.
    I.
    Lit., the floor or pavement of a room; the bottom of a ditch or trench; the foundation of a building or the ground, site, on which it stands, etc.; ground, earth, land, soil; the sole of the foot or of a shoe, etc.:

    aurata tecta in villis et sola marmorea,

    Cic. Par. 6, 3, 49:

    (templi) Marmoreum solum,

    Ov. M. 15, 672; Tib. 3, 3, 16:

    ut ejus (fossae) solum tantundem pateret, quantum summa labra distabant,

    Caes. B. G. 7, 72:

    imum stagni,

    Ov. M. 4, 298:

    maris,

    Sen. Agam. 475.—Of a river-bed:

    puro solo excipitur,

    Curt. 3, 4, 8; 5, 3, 2; cf.:

    ubi mollius solum reperit, stagnat insulasque molitur,

    id. 8, 9, 7:

    trabes in solo collocantur,

    Caes. B. C. 7, 23:

    super pilas lapide quadrato solum stratum est,

    Curt. 5, 1, 33:

    tecta (porticus) solo jungens,

    Lucr. 4, 430:

    solo aequata omnia,

    Liv. 24, 47 fin.:

    clivus Publicius ad solum exustus est,

    id. 30, 26, 5:

    urbem ad solum diruere,

    Curt. 3, 10, 7; Eutr. 4, 17:

    solo exaequare,

    Flor. 1, 13, 4:

    solo aequare,

    Vell. 2, 4, 2:

    aedificia cuncta solo cohaerentia,

    Amm. 22, 11, 6:

    ISIDI TEMPLVM A SOLO POSVIT,

    Inscr. Orell. 457; cf. ib. 467; Inscr. Fabr. 10, 47: domo pignori data et area ejus tenebitur: est enim pars ejus;

    et contra jus soli sequitur aedificium,

    Dig. 13, 7, 21:

    solum proscindere terrae,

    Lucr. 5, 1295; so,

    terrae,

    id. 1, 212; 5, 211; 5, 1289.— Plur.: recente terrae [p. 1724] sola sanguine maculans, Cat. 63, 7:

    sola dura,

    id. 63, 40; Verg. G. 1, 80; Tib. 1, 5, 3; Stat. S. 1, 1, 56; id. Th. 4, 445:

    sibi praeter agri solum nihil esse reliqui,

    Caes. B. G. 1, 11:

    solum exile et macrum,

    Cic. Agr. 2, 25, 67:

    incultum et derelictum,

    id. Brut. 4, 16:

    densum, siccum, macrum, etc.,

    Col. 2, 2, 5 sq.:

    duratae solo nives,

    Hor. C. 3, 24, 39:

    putre,

    Verg. G. 2, 204:

    cruentum,

    Ov. M. 4, 134:

    foecundum,

    id. ib. 7, 417:

    pulvereum,

    id. ib. 7, 113:

    triste,

    id. ib. 8, 789:

    vivax,

    id. ib. 1, 420:

    pingue,

    Verg. G. 1, 64:

    praepingue,

    id. A. 3, 698:

    mite,

    Hor. C. 1, 18, 2:

    exiguum,

    Tib. 1, 1, 22:

    cultum,

    id. 1, 1, 2:

    nudum,

    Curt. 3, 4, 3; 7, 5, 17:

    viride,

    Verg. A. 6, 192:

    presso exercere solum sub vomere,

    id. G. 2, 356:

    solo inmobilis haeret,

    id. A. 7, 250:

    ingreditur solo,

    id. ib. 4, 177:

    solo recubans,

    id. ib. 3, 392:

    reptans solo,

    Stat. S. 5, 5, 83.— Plur.:

    saturare fimo pingui sola,

    Verg. G. 1, 80:

    ardent sola terrae,

    Lucr. 2, 592; Cat. 61, 7; 61, 40; Tib. 1, 5, 3; Stat. S. 1, 1, 56; id. Th. 4, 445; cf. Cic. Balb. 5, 13, B. 1. infra: solum hominis exitium herbae, the sole of the foot, Varr. R. R. 1, 47 fin.:

    mihi calciamentum solorum (est) callum,

    Cic. Tusc. 5, 32, 90:

    loca nullius ante Trita solo,

    Lucr. 1, 927; 4, 2:

    (canes) unguibus duris, solo nec ut corneo nec nimium duro,

    Varr. R. R. 2, 9, 4: qui auro soccis habeat suppactum solum, the sole of a shoe, Plaut. Bacch. 2, 3, 98;

    of a dog: solum corneum,

    Varr. R. R. 2, 9, 4:

    cereale solum pomis agrestibus augent,

    their wheaten board, Verg. A. 7, 111:

    vastis tremit ictibus aerea puppis, Subtrahiturque solum,

    i. e. the sea under the vessel, id. ib. 5, 199:

    omne ponti,

    Val. Fl. 4, 712:

    astra tenent caeleste solum,

    i. e. the vault of heaven, Ov. M. 1, 73: manibusque cruentis Pulsat inane solum, i. e. the sockets of the eyes, Stat. Th. 1, 55.— Prov.: quodcumque or quod in solum venit, whatever falls to the ground, i. e. whatever comes uppermost or occurs to the mind, = quod in buccam venit, Varr. ap. Non. 500, 11; Cic. N. D. 1, 23, 65; Afran. ap. Non. 124, 18 sq. (Com. Fragm. v. 41 Rib.).—Also ellipt. (cf. bucca):

    convivio delector: ibi loquor, quod in solum ut dicitur,

    Cic. Fam. 9, 26, 2.—
    B.
    Transf., in gen.
    1.
    Soil, i. e. land, country, region, place (cf.: terra, tellus, humus): sola terrarum, Enn. ap. Fest. p. 301 Müll. (Ann. v. 443 Vahl.):

    solum, in quo tu ortus et procreatus,

    Cic. Leg. 2, 2, 4; cf.

    patriae,

    id. Cat. 4, 7, 16; Liv. 5, 49:

    pro solo, in quo nati essent,

    id. 5, 30, 1:

    patrium,

    id. 21, 53:

    natale,

    i. e. native country, natal soil, Ov. M. 7, 52; 8, 184; id. P. 1, 3, 35; Sen. Med. 334; cf.:

    in gremio regni solique genitalis,

    Amm. 17, 12, 21:

    Miletus, genitale solum,

    Vell. 2, 7, 5 (7); Vop. Aur. 3, 2.— Plur.:

    vos, mutae regiones, imploro, et sola terrarum ultimarum, etc.,

    Cic. Balb. 5, 13:

    sola Romana,

    Capitol. Max. 13:

    vile solum Sparte est,

    Ov. M. 15, 428:

    Romani numen utrumque soli,

    id. F. 3, 292:

    maxima Fundani gloria soli,

    id. P. 2, 11, 28.— Hence, solum vertere, to leave one's country (generally said of going into exile):

    qui volunt poenam aliquam subterfugere, eo solum vertunt, hoc est, sedem ac locum mutant,

    Cic. Caecin. 34, 100; cf.:

    neque exsilii causā solum vertisse diceretur,

    id. Quint. 28, 26; id. Phil. 5, 5, 14; Liv. 3, 13; 43, 2 al.; so,

    solum civitatis mutatione vertere,

    Cic. Balb. 11, 28.—Rarely, in this sense:

    solum mutare: exsules sunt, etiam si solum non mutarint,

    Cic. Par. 4, 2, 31; cf.:

    quo vertendi, hoc est mutandi, soli causā venerant,

    id. Dom. 30, 78.—
    2.
    In jurid. lang.: res soli, land, and all that stands upon it, real estate (opp. res mobiles, personal or movable property):

    omnes res, sive mobiles sint, sive soli,

    Dig. 13, 3, 1; so,

    res soli,

    ib. 43, 16, 1, § 32:

    tertia pars de agris, terris, arbustis, satis quaerit, et, ut jurisconsultorum verbo utar, de omnibus quae solo continentur,

    Sen. Q. N. 2, 1, 2; Plin. Ep. 6, 19, 4:

    ut feneratores duas patrimonii partes in solo collocarent,

    lay out in land, Suet. Tib. 48:

    in solo proprio,

    Vop. Flor. 2.—
    II.
    Trop., a base, basis, foundation (very rare): auspicio regni stabilita scamna solumque, i. e. throne, Enn. ap. Cic. Div. 1, 48 fin. (Ann. v. 99 Vahl.); cf.: Tarquinio dedit imperium simul et sola regni, Enn. ap. Fest. p. 298 Müll. (Ann. v. 151 Vahl.):

    solum quidem et quasi fundamentum oratoris vides locutionem emendatam et Latinam,

    Cic. Brut. 74, 258: solum quoddam atque fundamentum, id. de Or. 3, 37, 151: solo aequandae sunt dictaturae consulatusque, to be levelled with the ground, i. e. to be utterly abolished, Liv. 6, 18, 14; so,

    ad solum dirutum,

    Vulg. Nah. 2, 6.
    2.
    sōlum, adv., v. 1. solus fin.

    Lewis & Short latin dictionary > solum

  • 11 תרומה

    תְּרוּמָהf. (b. h.; רוּם) 1) removal. Yoma 22a, a. fr. תְּרוּמַת הדשן the removal of the ashes from the altar (V. Lev. 6:3). 2) (lifting,) heave-offering, dedicated object; contribution for the sanctuary; sacred treasure. Shek. III, 2; IV, 1 תרומת הלשכה, v. לִשְׁכָּה. Ib. הת׳ מה היו עושין בה what did they do with the treasure (of the half-Shekel contributions)? Y. ib. I, 45d bot. שלש תרומות … תרומת אדנים ות׳ שקלים ות׳ המשכן three kinds of contributions are spoken of in this section (Ex. 25:2 sq.): the contribution for the sockets (ib. 38:26 sq.), the contribution of the head-tax (ib. 30:12 sq.), and the freewill contributions for the Tabernacle; a. fr.Esp. Trumah, the priests share of the crop, of dough Ter. I, 1 אין תְּרוּמָתָן ת׳ what they set aside for the priests gift is not legal Trumah. Ib. 3 תְּרוּמָתוֹ ת׳ what he set aside is Trumah. Ib. IV, 3 שיעור ת׳ עין יפהוכ׳ the proportion of the priests gift is, in case of liberality, one-fortieth Ib. 5 אחד מעשרה כת׳ מעשר one-tenth, which is as much as the gift of tithes; יתר ממנה יעשנה ת׳ מעשרוכ׳ if he took out more than that, let him make it a contribution of tithes (for another pile). Ib. VII, 5 שתי … של ת׳וכ׳ two piles, one containing Trumah, and the other secular fruit (חוּלִּין); a. v. fr.Pl. תְּרוּמוֹת. Y. Shek. l. c. Taan.7b ביטול ת׳ ומעשרות neglect of the laws concerning Trumah and tithes; a. fr.Trnsf. choice. Gitt.67a מירותי ת׳ מת׳וכ׳, v. מִדָּה. Trumoth name of a treatise, of the Order of Zraʿim, of Mishnah, Tosefta, and Talmud Yrushalmi.

    Jewish literature > תרומה

  • 12 תְּרוּמָה

    תְּרוּמָהf. (b. h.; רוּם) 1) removal. Yoma 22a, a. fr. תְּרוּמַת הדשן the removal of the ashes from the altar (V. Lev. 6:3). 2) (lifting,) heave-offering, dedicated object; contribution for the sanctuary; sacred treasure. Shek. III, 2; IV, 1 תרומת הלשכה, v. לִשְׁכָּה. Ib. הת׳ מה היו עושין בה what did they do with the treasure (of the half-Shekel contributions)? Y. ib. I, 45d bot. שלש תרומות … תרומת אדנים ות׳ שקלים ות׳ המשכן three kinds of contributions are spoken of in this section (Ex. 25:2 sq.): the contribution for the sockets (ib. 38:26 sq.), the contribution of the head-tax (ib. 30:12 sq.), and the freewill contributions for the Tabernacle; a. fr.Esp. Trumah, the priests share of the crop, of dough Ter. I, 1 אין תְּרוּמָתָן ת׳ what they set aside for the priests gift is not legal Trumah. Ib. 3 תְּרוּמָתוֹ ת׳ what he set aside is Trumah. Ib. IV, 3 שיעור ת׳ עין יפהוכ׳ the proportion of the priests gift is, in case of liberality, one-fortieth Ib. 5 אחד מעשרה כת׳ מעשר one-tenth, which is as much as the gift of tithes; יתר ממנה יעשנה ת׳ מעשרוכ׳ if he took out more than that, let him make it a contribution of tithes (for another pile). Ib. VII, 5 שתי … של ת׳וכ׳ two piles, one containing Trumah, and the other secular fruit (חוּלִּין); a. v. fr.Pl. תְּרוּמוֹת. Y. Shek. l. c. Taan.7b ביטול ת׳ ומעשרות neglect of the laws concerning Trumah and tithes; a. fr.Trnsf. choice. Gitt.67a מירותי ת׳ מת׳וכ׳, v. מִדָּה. Trumoth name of a treatise, of the Order of Zraʿim, of Mishnah, Tosefta, and Talmud Yrushalmi.

    Jewish literature > תְּרוּמָה

  • 13 cavea

    căvĕa, ae, f. ( gen. caveāï, Lucr. 4, 78) [cavus]. an excavated place, a hollow, cavity.
    I.
    In gen., Plin. 11, 2, 2, § 3.—Hence,
    II.
    Esp.
    A.
    An enclosure for animals (cf. caulae), a stall, cage, den, coop, beehive, bird-cage, and the like, Lucr. 6, 198; 3, 684; Hor. A. P. 473; Mart. 9, 58, 10; 9, 89, 4; Suet. Calig. 27; id. Ner. 29 al.—Of a birdcage, Plaut. Cist. 4, 2, 67; id. Curc. 3, 1, 79; cf. id. Capt. 1, 2, 15; Cic. Div. 2, 35, 73; id. N. D. 2, 3, 7; Mart. 14, 77.—Of a beehive, Verg. G. 4, 58; Col. 9, 7, 4; 9, 15, 7; 9, 15, 9.— Hence,
    B. C.
    In the human body.
    1.
    The roof of the mouth, Prud. Cath. 2, 92.—
    2.
    The sockets of the eyes, Lact. Mort. Pers. 40, 5.—
    D.
    The part of the theatre in which spectators sat, spectators ' seats or benches, Plaut. Am. prol. 66; Cic. Lael. 7, 24; Lucr. 4, 78; Verg. A. 5, 340; 8, 636; on account of the ascending rows of benches, ima or prima, the seat of the nobility, media and summa or ultima, the seat of the lower classes, Cic. Sen. 14, 48; Suet. Aug. 44; id. Claud. 21; Sen. Tranq. 11:

    CAV. II.,

    Inscr. Orell. 2539; cf. Dict. of Antiq.—
    2.
    Meton.
    a.
    (Pars pro toto.) The theatre in gen., Plaut. Truc. 5, 1. 39; Cic. Leg. 2, 15, 38.—
    b.
    The spectators, Stat. Th. 1, 423.

    Lewis & Short latin dictionary > cavea

  • 14 gena

    gĕna, ae, and more freq. gĕnae, ārum, f. [Sanscr. hanus, jaw; ganda, cheek; cf. Gr. genus; Germ. Kinn], lit., the upper part of the face, from the cheek-bones to the eyelids; hence, in gen., a cheek; plur., the cheeks (cf.: bucca, mala).
    I.
    Lit.:

    genae ab inferiore parte tutantur subjectae leniterque eminentes,

    Cic. N. D. 2, 57, 143; cf. Plin. 11, 37, 57, § 156 sqq.
    (α).
    Plur.:

    ad haec omnia exprimenda in palpebris etiam et genis est quoddam deserviens iis ministerium,

    Quint. 11, 3, 77; cf. Plin. 23, 1, 24, § 49:

    ad genarum crassitudines et oculorum albugines,

    id. 32, 9, 31, § 98: MVLIERES GENAS NE RADVNTO, Fragm. XII. Tab. ap. Cic. Leg. 2, 23 fin.; Plin. 11, 37, 58, § 157; Fest. s. v. radere, p. 273 Müll.: lacrimae peredere humore exsangues genas, Poët. (perh. Pacuv.) ap. Cic. Tusc. 3, 12, 26; cf.:

    manat rara meas lacrima per genas,

    Hor. C, 4, 1, 34:

    lacrimis humectent ora genasque,

    Lucr. 1, 920; cf. id. 2, 977; 3, 469:

    pulchrae,

    Hor. C. 4, 13, 8: nunc primum opacat flore lanugo genas, Pac. ap. Paul. ex Fest. p. 94 Müll. (Trag. Rel. p. 103 Rib.):

    pilosae,

    Cic. Pis. 1, 1:

    erasae,

    Prop. 4 (5), 8, 26:

    tum mihi prima genas vestibat flore juventa,

    Verg. A. 8, 160:

    leves,

    Quint. 12, 10, 8:

    confusa pudore sensi me totis erubuisse genis,

    Ov. H. 21, 112; Vulg. Cant. 1, 9 al.—
    (β).
    Sing.: atque genua comprimit arta gena, i. e. presses (beseechingly) the cheek close to his knee, Enn. ap. Isid. Orig. 11, 1, 109 dub. (cf. Vahl. Enn. p. 176):

    genam non leviter perstringere,

    Suet. Claud. 15 fin.:

    gena inferior, superior,

    Plin. 11, 37, 57, § 156 (v. above).—
    II.
    Transf.: genae (not in sing.).
    A.
    In Ennius for palpebrae, the eyelids: genas Ennius palpebras putat, cum dicit hoc versu: Pandite sulti' genas et corde relinquite somnum, Paul. ex Fest. s. h. v. p. 94 Müll. (Ann. v. 521 Vahl.): imprimitque genae genam, Enn. ap. Serv. Verg. A. 6, 686 (Trag. v. 436 Vahl.).—
    B.
    The eye or eyes ( poet.):

    exustaeque tuae mox, Polypheme, genae,

    Prop. 3, 12 (4, 11), 26:

    cornicum immeritas eruit ungue genas,

    id. 4 (5), 5, 16; Ov. P. 2, 8, 66; id. H. 20, 206.—
    C.
    The sockets of the eyes:

    expilatque genis oculos,

    Ov. M. 13, 562.

    Lewis & Short latin dictionary > gena

  • 15 genae

    gĕna, ae, and more freq. gĕnae, ārum, f. [Sanscr. hanus, jaw; ganda, cheek; cf. Gr. genus; Germ. Kinn], lit., the upper part of the face, from the cheek-bones to the eyelids; hence, in gen., a cheek; plur., the cheeks (cf.: bucca, mala).
    I.
    Lit.:

    genae ab inferiore parte tutantur subjectae leniterque eminentes,

    Cic. N. D. 2, 57, 143; cf. Plin. 11, 37, 57, § 156 sqq.
    (α).
    Plur.:

    ad haec omnia exprimenda in palpebris etiam et genis est quoddam deserviens iis ministerium,

    Quint. 11, 3, 77; cf. Plin. 23, 1, 24, § 49:

    ad genarum crassitudines et oculorum albugines,

    id. 32, 9, 31, § 98: MVLIERES GENAS NE RADVNTO, Fragm. XII. Tab. ap. Cic. Leg. 2, 23 fin.; Plin. 11, 37, 58, § 157; Fest. s. v. radere, p. 273 Müll.: lacrimae peredere humore exsangues genas, Poët. (perh. Pacuv.) ap. Cic. Tusc. 3, 12, 26; cf.:

    manat rara meas lacrima per genas,

    Hor. C, 4, 1, 34:

    lacrimis humectent ora genasque,

    Lucr. 1, 920; cf. id. 2, 977; 3, 469:

    pulchrae,

    Hor. C. 4, 13, 8: nunc primum opacat flore lanugo genas, Pac. ap. Paul. ex Fest. p. 94 Müll. (Trag. Rel. p. 103 Rib.):

    pilosae,

    Cic. Pis. 1, 1:

    erasae,

    Prop. 4 (5), 8, 26:

    tum mihi prima genas vestibat flore juventa,

    Verg. A. 8, 160:

    leves,

    Quint. 12, 10, 8:

    confusa pudore sensi me totis erubuisse genis,

    Ov. H. 21, 112; Vulg. Cant. 1, 9 al.—
    (β).
    Sing.: atque genua comprimit arta gena, i. e. presses (beseechingly) the cheek close to his knee, Enn. ap. Isid. Orig. 11, 1, 109 dub. (cf. Vahl. Enn. p. 176):

    genam non leviter perstringere,

    Suet. Claud. 15 fin.:

    gena inferior, superior,

    Plin. 11, 37, 57, § 156 (v. above).—
    II.
    Transf.: genae (not in sing.).
    A.
    In Ennius for palpebrae, the eyelids: genas Ennius palpebras putat, cum dicit hoc versu: Pandite sulti' genas et corde relinquite somnum, Paul. ex Fest. s. h. v. p. 94 Müll. (Ann. v. 521 Vahl.): imprimitque genae genam, Enn. ap. Serv. Verg. A. 6, 686 (Trag. v. 436 Vahl.).—
    B.
    The eye or eyes ( poet.):

    exustaeque tuae mox, Polypheme, genae,

    Prop. 3, 12 (4, 11), 26:

    cornicum immeritas eruit ungue genas,

    id. 4 (5), 5, 16; Ov. P. 2, 8, 66; id. H. 20, 206.—
    C.
    The sockets of the eyes:

    expilatque genis oculos,

    Ov. M. 13, 562.

    Lewis & Short latin dictionary > genae

  • 16 חרץ

    חָרַץ(b. h.) 1) to dig a cavity, to cut a trench of even width all through. Y.Kil.VII, 31b bot. חפר ח׳ נעץוכ׳ if (on the Sabbath) one dug (a pit), made a trench, and cut a wedge-like ditch (narrow below), he is guilty of one act; Y.Sabb.VII, 9d hot.; a. fr. 2) to decree, designate. Tanḥ. Bḥuck. 1 (ref. to Job 14:5) ח׳ ימיווכ׳ He designated the duration of life of every creature.Part. pass. חָרוּץ, f. חֲרוּצָה; pl. חֲרוּצִים, חֲרוּצוֹת a) grooved. Sabb.98b ח׳ היו הקרשים וב׳ the boards of the Tabernacle were grooved, and the sockets hollowed out correspondingly.b) decreed, decided; determined. Gen. R. s. 67 (ref. to Prov. 12:27) the blessings שמעיקר העולם חרוצות לו which were designated to him from primeval days. Ib. חרוצה בידוכ׳ it is a decided fact known to the righteous that they will in this world receive none Deut. R. s. 1 שידיך חדות וח׳ that thy bands are quick and determined.c) flat-nosed, v. חָרוּץ. Nif. נֶחֲרַץ to be cut into, dug, ploughed. Y.Nidd.I, 49a bot. a soil is called virgin כל שלא נ׳ בה מימיה when it has never been cut into; v. חֶרֶץ.

    Jewish literature > חרץ

  • 17 חָרַץ

    חָרַץ(b. h.) 1) to dig a cavity, to cut a trench of even width all through. Y.Kil.VII, 31b bot. חפר ח׳ נעץוכ׳ if (on the Sabbath) one dug (a pit), made a trench, and cut a wedge-like ditch (narrow below), he is guilty of one act; Y.Sabb.VII, 9d hot.; a. fr. 2) to decree, designate. Tanḥ. Bḥuck. 1 (ref. to Job 14:5) ח׳ ימיווכ׳ He designated the duration of life of every creature.Part. pass. חָרוּץ, f. חֲרוּצָה; pl. חֲרוּצִים, חֲרוּצוֹת a) grooved. Sabb.98b ח׳ היו הקרשים וב׳ the boards of the Tabernacle were grooved, and the sockets hollowed out correspondingly.b) decreed, decided; determined. Gen. R. s. 67 (ref. to Prov. 12:27) the blessings שמעיקר העולם חרוצות לו which were designated to him from primeval days. Ib. חרוצה בידוכ׳ it is a decided fact known to the righteous that they will in this world receive none Deut. R. s. 1 שידיך חדות וח׳ that thy bands are quick and determined.c) flat-nosed, v. חָרוּץ. Nif. נֶחֲרַץ to be cut into, dug, ploughed. Y.Nidd.I, 49a bot. a soil is called virgin כל שלא נ׳ בה מימיה when it has never been cut into; v. חֶרֶץ.

    Jewish literature > חָרַץ

  • 18 ἐγκυκλέομαι

    ἐγκυκλ-έομαι, [voice] Pass.,
    A roll or rotate in the sockets, of the joints, Hp. de Arte 10.

    Greek-English dictionary (Αγγλικά Ελληνικά-λεξικό) > ἐγκυκλέομαι

  • 19 κυκλοτερής

    A made round by turning (

    τὴν γῆν ἐοῦσαν κυκλοτερέα ὡς ἀπὸ τόρνου Hdt.4.36

    ): generally, round, circular, κυκλοτερὲς μέγα τόξον ἔτεινε stretched it into a circle, Il.4.124;

    ἄλσος πάντοσε κυκλοτερές Od.17.209

    ; ὀφθαλμός, λιμήν, Hes.Th. 145, Sc. 208;

    σφαῖρος Emp.27.4

    ;

    φῶς Id.45

    ; [

    ὄρος] κυκλοτερὲς πάντῃ Hdt.4.184

    ;

    πλοῖα κυκλοτερέα ἀσπίδος τρόπον Id.1.194

    ; κ. κοιλίαι, of the sockets of bones, Hp.Art.61;

    αὐχήν Pl.Smp. 190a

    ;

    κώθων Henioch. 1

    ;

    οἰκοδόμημα X.HG4.5.6

    ;

    κ. ὁ ὄγκος τῆς γῆς Arist.Cael. 294a8

    ;

    γράφουσι κ. τὴν οἰκουμένην Id.Mete. 362b13

    ;

    πεδίον κ. τὸ σχῆμα Str.4.1.7

    . Adv. -

    ρῶς Placit.1.12.3

    , Ach. Tat.Intr.Arat.21, Dsc.3.90, Gal.UP16.11. [[pron. full] ῡ always, by position.]

    Greek-English dictionary (Αγγλικά Ελληνικά-λεξικό) > κυκλοτερής

  • 20 start

    {sta:t}
    I. 1. трепвам, сепвам се, стряскам се
    to START in one's seat/chair подскачам на мястото/стола си
    2. сменям рязко положението си, скачам
    to START aside отскачам настрани
    to START from one's chair/seat скачам от стола/мястото си
    to START to one's feet скачам на крака, рипвам
    3. подплашвам се, изправям се на задните си крака (за кон)
    4. тръгвам, потеглям, поемам
    отправям се, запътвам се (on за)
    5. почвам, започвам
    залавям се за, турям начало на (често с on)
    to START something разг. създавам неприятности
    6. привеждам в движение (машина), запалвам (мотор), пускам (влак)
    7. пускам в действие/обръщение, лансирам
    to START a rumour пускам слух
    8. слагам начало на, създавам, основавам
    to START life раждам се, започвам кариерата си
    to START a family създавам семейство
    to START a baby разг. забременявам
    9. добивам, запалвам (огън)
    10. причинявам (пожар, трудности и пр.)
    to START the whole trouble забърквам цялата каша
    11. повдигам (въпрос, възражение)
    12. карам, накарвам, ставам причина за
    to START someone thinking карам някого да се замисли
    13. помагам на някого да започне (работа и пр.)
    14. изплашвам, подплашвам (дивеч)
    15. сп. стартирам, давам сигнал за стартиране
    16. появявам се внезапно, изскачам, издавам се напред
    his eyes STARTed from their sockets очите му изскочиха/изхвръкнаха (от изненада, уплаха и пр.)
    tears STARTed to her eyes сълзи бликнаха в очите и
    17. разхлабвам (се), измятам се, поддавам (за греди, дъски, летви и пр.)
    18. ав. излитам
    19. мор. наливам/изливам (спиртно питие) от бъчва
    start back дръпвам се, стъписвам се, отскачам назад, тръгвам обратно
    start in разг. почвам, започвам, залавям се за/да, начевам, започвам да ям от (хляб, ядене и пр.)
    start off (за) почвам, тръгвам, потеглям, слагам начало на, карам/накарвам/помагам да започне
    start out разг. започвам, правя първите стъпки в нещо, заемам се/залавям се с, появявам се, излизам, избивам, потичам (за пот)
    start up скачам, подскачам (от изненада, уплаха и пр.), появявам се, пораждам се, възниквам/изниквам неочаквано, пускам, привеждам в действие (машина), запалвам (мотор), завъртам (перка на самолет), възбуждам, предизвиквам, пораждам
    to START up memories събуждам спомени, започвам
    start with почвам/започвам с
    to START with най-напред, (първо на) първо, преди всичко, първоначално, отначало
    II. 1. трепване, сепване, стряскане
    to give a START трепвам, сепвам се, стряскам се
    to give someone a START сепвам/уплашвам някого
    to wake with a START сепвам се и се събуждам
    2. тръгване, потегляне, почване, начало, изходна/отправна точка
    a START in life начало на самостоятелен живот/кариера
    to get/make a good START започвам добре (живота, кариерата си и пр.)
    to make a fresh START започвам отново, тръгвам по нов път
    to make an early START тръгвам/заминавам рано
    from START to finish от начало до край
    for a START разг. като начало, преди всичко, най-напред
    3. сп. старт, стартиране
    false START неправилно стартиране, прен. несполучлив опит
    4. предимство, преднина, аванс
    to get the START of изпреварвам, вземам преднина пред
    to have the START of имам преднина пред, по-напред съм от
    5. пускане, привеждане в движение (на машина), запалване (на мотор)
    6. ав. излитане
    * * *
    {sta:t} v 1. трепвам, сепвам се, стряскам се; to start in o.'s seat(2) {sta:t} n 1. трепване, сепване, стряскане; to give a start треп
    * * *
    хващам; стряскане; трепване; трепвам; тръгвам; тръгване; разхлабвам; скачам; откривам; основавам; почвам; паля; потеглям; потегляне; предимствo; пускам; започвам; лансирам; начало;
    * * *
    1. 1 ав. излитам 2. 1 изплашвам, подплашвам (дивеч) 3. 1 карам, накарвам, ставам причина за 4. 1 мор. наливам/изливам (спиртно питие) от бъчва 5. 1 повдигам (въпрос, възражение) 6. 1 помагам на някого да започне (работа и пр.) 7. 1 появявам се внезапно, изскачам, издавам се напред 8. 1 разхлабвам (се), измятам се, поддавам (за греди, дъски, летви и пр.) 9. 1 сп. стартирам, давам сигнал за стартиране 10. a start in life начало на самостоятелен живот/кариера 11. false start неправилно стартиране, прен. несполучлив опит 12. for a start разг. като начало, преди всичко, най-напред 13. from start to finish от начало до край 14. his eyes started from their sockets очите му изскочиха/изхвръкнаха (от изненада, уплаха и пр.) 15. i. трепвам, сепвам се, стряскам се 16. ii. трепване, сепване, стряскане 17. start back дръпвам се, стъписвам се, отскачам назад, тръгвам обратно 18. start in разг. почвам, започвам, залавям се за/да, начевам, започвам да ям от (хляб, ядене и пр.) 19. start off (за) почвам, тръгвам, потеглям, слагам начало на, карам/накарвам/помагам да започне 20. start out разг. започвам, правя първите стъпки в нещо, заемам се/залавям се с, появявам се, излизам, избивам, потичам (за пот) 21. start up скачам, подскачам (от изненада, уплаха и пр.), появявам се, пораждам се, възниквам/изниквам неочаквано, пускам, привеждам в действие (машина), запалвам (мотор), завъртам (перка на самолет), възбуждам, предизвиквам, пораждам 22. start with почвам/започвам с 23. tears started to her eyes сълзи бликнаха в очите и 24. to get the start of изпреварвам, вземам преднина пред 25. to get/make a good start започвам добре (живота, кариерата си и пр.) 26. to give a start трепвам, сепвам се, стряскам се 27. to give someone a start сепвам/уплашвам някого 28. to have the start of имам преднина пред, по-напред съм от 29. to make a fresh start започвам отново, тръгвам по нов път 30. to make an early start тръгвам/заминавам рано 31. to start a baby разг. забременявам 32. to start a family създавам семейство 33. to start a rumour пускам слух 34. to start aside отскачам настрани 35. to start from one's chair/seat скачам от стола/мястото си 36. to start in one's seat/chair подскачам на мястото/стола си 37. to start life раждам се, започвам кариерата си 38. to start someone thinking карам някого да се замисли 39. to start something разг. създавам неприятности 40. to start the whole trouble забърквам цялата каша 41. to start to one's feet скачам на крака, рипвам 42. to start up memories събуждам спомени, започвам 43. to start with най-напред, (първо на) първо, преди всичко, първоначално, отначало 44. to wake with a start сепвам се и се събуждам 45. ав. излитане 46. добивам, запалвам (огън) 47. залавям се за, турям начало на (често с on) 48. отправям се, запътвам се (on за) 49. подплашвам се, изправям се на задните си крака (за кон) 50. почвам, започвам 51. предимство, преднина, аванс 52. привеждам в движение (машина), запалвам (мотор), пускам (влак) 53. причинявам (пожар, трудности и пр.) 54. пускам в действие/обръщение, лансирам 55. пускане, привеждане в движение (на машина), запалване (на мотор) 56. слагам начало на, създавам, основавам 57. сменям рязко положението си, скачам 58. сп. старт, стартиране 59. тръгвам, потеглям, поемам 60. тръгване, потегляне, почване, начало, изходна/отправна точка
    * * *
    start [sta:t] I. v 1. тръгвам, потеглям, поемам, упътвам се ( for); почвам, начевам (on); to \start on a journey тръгвам на път; 2. пускам, привеждам в движение ( машина), запалвам ( мотор), пускам ( влак); 3. пускам в обращение, лансирам; слагам началото на, създавам, основавам (търговско предприятие и пр.); откривам ( подписка), запалвам ( огън); причинявам ( пожар, трудности и пр.); повдигам ( въпрос, възражение); to \start a family създавам семейство; to \start the whole trouble забърквам цялата каша; 4. карам, накарвам; to \start s.o. thinking карам някого да се замисли; 5. почвам, започвам, залавям се за; to \start a subject почвам разговор за нещо; to \start from scratch почвам отначало (от нищо); to \start with a clean slate започвам от нула; 6. помагам някому да почне работа; 7. скачам; to \start from o.'s chair скачам от стола си; to \start to o.'s feet скачам на крака; 8. трепвам, сепвам се, стряскам се; to \start from o.'s sleep стряскам се на сън; the noise made him \start шумът го стресна; 9. уплашвам се, изправям се на задните си крака (за кон); 10. изплашвам, подплашвам ( дивеч); 11. пускам ( състезатели); 12. изскачам; his eyes \started from their sockets очите му изскочиха; 13. разхлабвам, охлабвам; измятам се; 14. ав. излитам, издигам се; 15. мор. изливам (спиртно питие) от бъчва; II. n 1. трепване, сепване, стряскане; to give a \start трепвам, сепвам се, стряскам се; to give s.o. a \start сепвам (стряскам, уплашвам) някого; to wake with a \start събуждам се внезапно; by fits and \starts на пресекулки, с прекъсвания; 2. тръгване, потегляне, почване, начало; clean \start почване от нулата; from \start to finish от начало до край, от А до Я; to give s.o. a \start in life помагам някому да влезе в живота, лансирам; to make an early \start тръгвам рано ( for); to make a fresh \start започвам отначало (на нова сметка), тръгвам по нов път; to make ( get off to) a bad \start почвам зле (лошо); 3. сп. старт; false \start неправилен старт (при конно надбягване); прен. несполучлив опит; 4. предимство; to get the \start of изпреварвам, вземам преднина пред; to have the \start of имам преднина пред, по-напред съм от; 5. пускане, привеждане в движение (на машина), запалване (на двигател); 6. ав. излитане; • for a \start преди всичко, първо на първо, като начало.

    English-Bulgarian dictionary > start

Страницы

См. также в других словарях:

  • Sockets Direct Protocol — The Sockets Direct Protocol (SDP) is a networking protocol originally defined by the Software Working Group (SWG) of the InfiniBand Trade Association. Originally designed for InfiniBand, SDP now has been redefined as a transport agnostic protocol …   Wikipedia

  • The Crimson Rivers — French film poster Directed by Mathieu Kassovitz Produced by …   Wikipedia

  • The Shadow Over Innsmouth —   Dust jacket from the first edition …   Wikipedia

  • Berkeley sockets — The Berkeley sockets application programming interface (API) comprises a library for developing applications in the C programming language that perform inter process communication, most commonly across a computer network.Berkeley sockets (also… …   Wikipedia

  • The Phantom of the Opera (1925 film) — Infobox Film name = The Phantom of the Opera caption = director = Rupert Julian Lon Chaney Ernst Laemmle Edward Sedgwick producer = Carl Laemmle writer = Gaston Leroux Elliott J. Clawson Raymond L. Schrock Bernard McConville Jasper Spearing… …   Wikipedia

  • The Prophecy — Infobox Film name = The Prophecy caption = Theatrical release poster director = Gregory Widen producer = Joel Soisson writer = Gregory Widen starring = Elias Koteas Virginia Madsen Christopher Walken Eric Stoltz Viggo Mortensen music = David C.… …   Wikipedia

  • The Vampire Chronicles — For the Theatres des Vampires album, see The Vampire Chronicles (album). For the Darkstalkers video game, see Darkstalkers Chronicle: The Chaos Tower. The first book The Vampire Chronicles is a series of novels by Anne Rice that revolves around… …   Wikipedia

  • The Carphone Warehouse — Carphone Warehouse Group PLC Type Public Industry Telecommunications Founded 1989 …   Wikipedia

  • The Spider's Lullabye — Infobox Album | Name = The Spider s Lullabye Type = studio Artist = King Diamond Released = 1995 Recorded = September October 1994 Genre = Heavy metal Black metal Length = 47:19 Label = Metal Blade Producer = King Diamond Reviews = *Allmusic… …   Wikipedia

  • The Autobiography of an Ex-Colored Man — infobox Book | name = The Autobiography of an Ex Colored Man title orig = translator = image caption = author = James Weldon Johnson illustrator = cover artist = country = United States language = English series = genre = African American Novel… …   Wikipedia

  • The Bodyguard (1944 film) — Infobox Hollywood cartoon cartoon name = The Bodyguard series = Tom and Jerry caption = director = William Hanna Joseph Barbera animator = Kenneth Muse Ray Patterson Irven Spence Pete Burness voice actor = Billy Bletcher musician = Scott Bradley… …   Wikipedia

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»